Какво Е Турското Хлебче?

Хлябът е съществена част от турската кухня и се консумира задължително всеки ден. Хлябът заслужава уважение и никога не се хаби. Имаш ли останало пиде (плоско хлебче) или симит? Не го изхвърляй! Нахрани птиците или по-точно чайките, както правят жителите на Истанбул.

Има различни видове турски хлебчета.

Пиде (произнася се: “пи-ДЕ”) или пиде екмек са големи, кръгли или елипсовидни турски плоски хлебчета, които обикновено извън Турция се наричат просто “Турско хлебче”. Често горната част на пидето се нарязва на диаманти.

Ако си поръчаш пиде в турски ресторант, обикновено няма да получиш голямо, кръгло хлебче, а сандвич с плънка или ичли пиде. Сандвичът често се сгъва под формата на лодка, като плънката се оставя да се вижда. В лодката ще откриеш кайма, сирене, спанак или суджук (турска наденица).

Симитът (произнася се “си-МИТ”), познат още като “мисер”, представлява преплетен, печен геврек, поръсен със сусам. Симит е любима улична храна в Истанбул и се консумира по всяко време на деня.

Юфка (произнася се “юфка”) е кръгло или елипсовидно, плоско хлебче, по-тънко от пиде и лаваш, направено от невтасало тесто. Пече се на гореща плоча и често се сервира завито (дюрюм). Тестото за юфка се използва също и за баклава и бюрек. Лаваш (изписва се на турски lavaş, произнася се “ла-ВАШ”) е точен хляб от втасало тесто. По-дебел е от юфката. Юфка и лаваш имат дълга история. Традиционно те се разточват на дървена дъска, “сенет”, с “оклава” или точилка и се оформят на елипси на ръка.

Дюрюм (изписва се на турски dürüm, произнася се “ду-рум”) представлява завита юфка или лаваш. Обикновено се пълни с месо за дюнер кебап, но може да съдържа и други съставки като месо от шишчета, сирене или пилешко.

Имената пиде, лаваш и дюрюм често се използват взаимнозаменяемо.