Тайландска кухня

Чужди Влияния

Въпреки че Тайланд винаги е бил независима държава, в неговата кухня все пак могат да се намерят чужди влияния. Червеното, зеленото и къри масаман напомнят на богатите на подправки ястия от индийската кухня, докато в северните части на страната има такова изобилие от различни видове супа от нудъли, че може да помислите, че сте в Китай.

Географското положение на Тайланд също е оставило своя отпечатък върху националната му кухня. В Тайланд не съществуват зима и лято в традиционния смисъл на думата, температурите са постоянно високи. Има обаче сухи, валежни и по-топли от обичайното периоди. Северът страда най-дълго от сухия период, което означава, че там оризът се жъне само веднъж годишно. И вместо ориз, в тази част на страната се консумират негови заместители като лепкав ориз, ястия, печени на сол и насекоми. В централните части на Тайланд оризът е в изобилие и се среща във всякакви видове ястия, докато Югът се радва на богат добив на кокосови орехи, палмова захар и морски дарове.

Характерни Съставки

Оризът е в основата на тайландската кухня. Това не е толкова изненадващо, предвид факта, че страната е най-големият износител на ориз в световен мащаб. Оризът е дори вкоренен в тайландския език. Обичаен поздрав между двама тайландци може да звучи така: “Днес вече яде ли ориз?”. Служи като обикновен поздрав, но може да бъде и покана за съвместно хранене. Оризът е присъствал на тайландската трапеза в продължение на векове, освен разбира се тогава, когато нудълите са били на дневен ред. Оризът е неутралният аналог на изключително силните аромати и подправки в тайландската кухня. В южните и централните райони, както и на места в северните части на страната, хората основно консумират као хом мало, познат още като ориз пандан. В северните и североизточните части на страната, хората консумират као нио, известен и като лепкав ориз. Суровият лепкав ориз често пъти се пече, стрива се на прах (као куа) и се поръсва върху ястия като нам ток.

Четири подправки играят главната роля в тайландската кухня. Те са галангал, лимонова трева, рибен сос и тайландски чушки. Галангалът (kha) e дървесен корен, който бегло напомня джинджифила, но пък може да се похвали със свой собствен уникален аромат. Лимоновата трева (tankrai) напълно отговаря на името си и придава на ястията фин, лимонов вкус. Рибният сос (nam pla) е приготвен от ферментирала риба, най-често от аншоа, и има ясно изразен кехлибарен цвят. Най-важното е този емблематичен солен вкус на риба, като тайландският рибен сос е значително по-солен и силен на вкус от виетнамския рибен сос. И накрая – тайландската люта чушка (позната и като “окото на птицата”) е свирепа дребна чушка, която носи в себе си много лютив вкус. Често се реже на едно и се добавя към различни видове кърита и супи, като обогатява ястието с фин, но лютив вкус. Може също да се настърже на дребно и да послужи за основа на къри пастата. Когато се комбинира с рибен сос и сок от лайм, се получава прик нам пла – популярен и много консумиран дип, който се сервира заедно с множество тайландски ястия.

Как Се Произнася Това?

Тайландският език използва азбука, която силно се отличава от азбуките, които се използват в западните и славянските езици. Превеждането и произнасянето на имената на ястията може да се окаже доста трудно начинание. Има обаче официална система, която ни помага да преобразуваме тайландските думи в латинската азбука, но тя не е универсално решение. Например, в зависимост от интонацията, която използваш, думата khao може да означава “ориз”, може да значи “коляно”, както и да се използва, за да се назове белия цвят. И тъй като тайландският език вплита в себе си множество уникални звуци, за средностатистическия чужденец не е никак лесно да произнася правилно имената на ястията. Това обяснява и факта, че някои ястия могат да имат четири или дори пет различни начина на изписване.

Топ Маниери На Масата

Ястията в Тайланд обикновено се споделят от сътрапезниците. По време на хранене на масата се носят безброй много купички и чинии, съдържащи ястия, които, от гледна точка на вкуса, се допълват взаимно. Заедно те образуват едно цяло. Всеки на масата има своя чиния с ориз и е свободен да си сипва от останалите ястия. Тези хранения се наричат ахаан кап као.

Тайландците рядко се хранят с помощта на клечки. На трапезата обикновено се използват лъжици и вилици. Храниш се с лъжица, а вилицата служи, за да поставиш храна в лъжицата. Клечките излизат на сцената само тогава, когато менюто включва нудъли. В северните части на страната, където лепкавият ориз се консумира често, ястията могат да се ядат и без прибори. Лепкавият ориз се оформя като кръгли хапки, които после човек топи в останалите ястия.

На масата обикновено има поставена купичка, в която се изхвърлят неядливите компоненти на ястията: главите на скаридите, стъблата на лимоновата трева и кокалите.

За Начинаещи

Ако си нов в света на тайландската кухня, следните ястия са прекрасно въведение:

Разядка
тод ман пла – Пържени рибни бисквити с дип от свежа краставица.

Супа
том ям – Кисело-лютива супа, която е истинска наслада за вкусовите ти рецептори.

Салата
сум там  – Прясна папая, домат, лайм и фъстъци се комбинират, за да се получи една класическа рецепта.

Основно Ястие
каен панан – Леко, сладко и богато ястие с къри на базата на кокос и смлени фъстъци.

Струва Си Да Опиташ И Ча Йен

Ча уен (произнася се “ча йен”) е познато и като тайландски студен чай. Представлява сладка и кремообразна напитка, приготвена от чай и впоследствие охладена. Сервира се в ресторантите, на улицата, както и на много други места. Често пъти ще ти сервират оранжевата на цвят напитка в найлонова торбичка, завързана с ластик, от която стърчи сламка. Прави се с тайландски черен чай, подсладено или неподсладено мляко. Докато още е гореща се излива върху натрошен лед. Идеална е за охлаждане на страстите при консумация на пикантна храна.