На всеки от нас се е случвало да се разболее и да използва болничен, за да се освободи от работа и да се погрижи за здравето си. Но как се смятат дните, ако работим на повече от един трудов договор или на непълен работен ден? Кой ни плаща обезщетението за този период? Какъв е размерът му? Отговаряме на тези и още въпроси в настоящата статия.
В кои ситуации имаш право на болничен?
Като за начало е важно да изясним в кои ситуации можем да вземем болничен, кой и кога го издава и какво следва всъщност след това.
Издаване на болничен
Периодът, в който не си на работа поради заболяване, се нарича отпуск поради болест и се удостоверява пред работодателя с болничен лист. Това е документът, който получаваме от медицинския специалист, който ни е прегледал и е констатирал необходимост от определен тип лечение, непозволяващо трудова дейност. Най-важното, което трябва да запомниш за отпуска по болест и болничния лист, може да се обобщи така:
Болничният лист се издава с начална дата денят, в който е установено неразположението. Болничният не може да се издава със задна дата.
След това трябва да го предоставиш на работодателя си при първа възможност.
За да имаш право на болничен, трябва да имаш най-малко 6 месеца осигурителен стаж (с малки изключения).
Към датата на настъпване на здравословното неразположение трябва да имаш активно трудово правоотношение (т.е. сключен и действащ трудов договор). На основание него ти си осигурен и имаш платени осигурителни вноски, заради което ти се полага и обезщетение заради временната ти нетрудоспособност поради заболяване.
Болничен може да бъде издаден на различни основания: общо заболяване, злополука, карантина, гледане на дете до 18-годишна възраст или на хронично болен, лечение в санаториум и др.
За една календарна година имаш право на до 30 дни болничен, издаден от личния ти лекар. За болничен престой, лечение след него или някакво ТЕЛК решение сроковете могат да бъдат по-дълги.
Върху болничния не се дължат данъци.