Какво Е Пица?

Италианската пица (че те се „пийт-са“) е едно от най-популярните и емблематични ястия по света. Това е кръгла, плоска, тестена основа, намазана с доматен сос, а после гарнирана с моцарела и разнообразни други добавки, изпечена за кратко във фурна на много висока температура.

Съвременната пица, така, както се хапва по цял свят днес, е на около един век и произлиза от италианския град Неапол, но италианците ядат пица от много по-дълго време. Ястието е част от световната традиция на храни, приготвени с плоска тестена основа. Около 1000-та година, думата „пица“ вече се е ползвала в пристанищния град Гаета, а през дванадесети век хората в Калабрия са яли „пита“, „пицета“ в Апулия, а в Сицилия – „сфинционе“.

Археолози са открили останките на ястия с плоска тестена основа – много подобни на съвременната пица – в Помпей, както и самите магазинчета, където са се продавали тези пици.

Най-старата готварска книга на света, написана през 1-ви век пр. Хр. от римския търговец Марк Гавий Апиций, съдържа рецепти за ястия, подобни на пица. В една от тези рецепти Апиций описва добавяне на пиле, чесън и сирене върху плоска тестена основа. Само доматеният сос липсва в тази антична версия на пица „поло“ (домати са започнали да добавят едва в края на 18-и век).

Хлябът винаги е бил важен хранителен източник през вековете. Исторически погледнато, в Средиземноморския регион хората винаги са хапвали разнообразни варианти на ястия върху тестена основа с добавки. Ястия като френското „pissaladière“ (писаладиер), гръцката пита и турското пиде напомнят на пица като име, и като начин на приготвяне. Италианците подобрили репутацията на ястието, а италианските емигранти разпространили ястието в Съединените Щати. Там то се развива до глобално любимо предложение за хапване и в резултат възникват безброй ресторанти за пица – пицарии.

Характерни варианти на пица са:

Пица „Маргарита“
Пица „Маргарита“, известна също като „Неаполитана“, е известна като кралицата на пиците. Ястието се развива преди сто години за италианската кралица Маргарита Савойска, когато посетила Неапол. Добавките на „Маргарита“ са домати, моцарела, пресни листенца босилек и зехтин; трите цвята на италианското знаме. Истинската „Маргарита“ влиза в пещта за не повече от деветдесет секунди и е относително влажна в средата, така че крайчетата на резените се разтичат, когато поднесете парчето към устата си.

Пица „Маринара“
Един от най-простите варианти на пица, които се срещат в менюто. Пицата дължи името си на факта, че основните продукти – зехтин, домати, чесън и риган – лесно се запазват за дълги пътувания по море. Нещо, за което много „маринаи“ (моряци) били благодарни, тъй като можели да си правят вкусни пици на борда на своите кораби.

Пица „Хаваи“
Комбинацията на солена шунка, кремообразно сирене и сладък ананас е невероятно популярна добавка за пица, която, изненадващо, има твърде малко общо с Италия. Според съвременната традиция, Сам Панопулу, гръцки реставратор в Канада, бил първият, който през шейсетте години на 20-и век добавил парче ананас върху пица. Нещо, което било предвидено като шега – „Бяхме млада компания и експериментирахме много“ – доведе до много харесвано ястие, което все още очарова хората.

Калцоне
Тази пица се нарича още и „пица рипиено“ (пълнена пица) и се различава от другите пици, защото тестото се прегъва на две през средата и добавките се превръщат в пълнеж.

Пица „Пеперони“
Тази пица, гарнирана с американската версия на наденица „салами“, не съществува в Италия. Поне не под същото име. Пеперони (с едно „п“ в името – peperoni) е пица с камба. Ако искаш резенчета наденичка върху пицата си в Италия, избери „Саламино“, пица „Калабрезе“ или пица „Диавола“.