Ястието

Самоса

Самоса представлява хрупкаво индийско хлебче, обикновено с плънка от зеленчуци – картофи, лук и грах. Самоса е най-апетитно, когато плънката предлага разнообразие от текстури и аромати; меки, хрупкави, сладки и пикантни. Понякога хлебчето може да съдържа панир (прясно сирене), но винаги са налице подправки като гарам масала, джинджифил и лют червен пипер. Можеш също да се насладиш на самоса със сладка плънка, например от сушени плодове.

Самоса всъщност не произхожда от Индия, а е донесено в Централна Азия и Индия преди векове от египетски и либийски пътуващи търговци. По време на пътуванията си те изпичали хлебчетата на лагерния огън, докато почивали, и ги съхранявали в дисагите си като хапване за из път.

Името самоса идва от персийската дума sanbosag, която буквално се превежда като „чудесни триъгълници“. Има много държави от Северна Африка до Западен Китай, които имат своя собствена версия на хрупкавото хлебче с плънка, но самоса е най-известното и най-често приготвяното.

В Индия самосите не са еднакви навсякъде. Плънката, сместа от подправки и придружаващите гарнитури зависят от местните съставки и обичаи. В Мумбай например, самоса бургер (известен също като samosa pav) е самоса, сервирано в лади пав (хляб) и се счита за улична храна. В Пенджаб, обаче, твоето самоса ще е гарнирано с чана масала (къри с нахут). На север тестото често се пълни с мляно месо, докато на юг плънката е по-вероятно да бъде вегетарианска и пикантна. Дори и начинът, по който се сгъва тестото, може да варира в различните региони, но независимо от варианта, всяко едно семейното събиране не е пълно без самоси.

Самосите и пакорасите са популярно дневно хапване по време на поста за Рамазан.